Аграрно финансиране

Банкови кредити. Банковите кредити за нефинансови предприятия от селското, горското и рибното стопанство нараснаха от 1,06 млрд. лв. към края на 2010 г. на 3,10 млрд. лв. към края на 2024 г. и намаляха до 3,02 млрд. лв. към края на 2025 г., или около 1,82 млрд. щатски долара¹²³. Броят на кредитите нарасна от 6632 през 2010 г. на 14 417 през 2025 г., а средният размер на кредит за селското стопанство през декември 2025 г. беше 209 хил. лв. при 341 хил. лв. за всички нефинансови предприятия (собствени изчисления)². Делът на селското стопанство в банковите кредити за нефинансови предприятия се увеличи от 3,3% през 2010 г. до между 6,3% и 6,8% през 2017–2024 г. и намаля до 5,6% през 2025 г., когато кредитите за всички предприятия нараснаха с 9,9%, а кредитите за селското стопанство намаляха с 2,7% (собствени изчисления)¹². През декември 2025 г. селското стопанство беше на шесто място сред икономическите дейности по обем на кредитите след търговията, преработващата промишленост, операциите с недвижими имоти, производството и разпределението на енергия и строителството².

Обхват. Динамичният ред на Българската народна банка (БНБ) обхваща кредитите и репо сделките на банките с нефинансови предприятия резиденти. Кредитите за домакинства и НТООД, които към края на 2025 г. възлизаха на 56,1 млрд. лв., се публикуват като обща сума без разбивка по икономически дейности². През 2025 г. класификацията на дейностите беше променена от КИД-2008 (NACE Rev. 2) на КИД-2025 (NACE Rev. 2.1). БНБ ревизира данните за предходни тримесечия между отделните издания на динамичните си редове, като в изданието с данни до декември 2025 г. е ревизирана разбивката по дейности за периода юни–декември 2023 г. и е посочено, че данните за септември 2025 г. са ревизирани¹.

Валута и преминаване към еврото. Към края на 2025 г. 93,9% от банковите кредити за селското стопанство бяха деноминирани в лева и 6,1% в евро, като овърдрафтите съставляваха 44,1% от обема, а кредитите със срок над пет години – 39,1% (собствени изчисления)². БНБ въведе паричен съвет на 1 юли 1997 г., при който левът беше фиксиран към германската марка, а от 1 януари 1999 г. – към еврото при курс 1,95583 лв. за 1 евро⁴. На 8 юли 2025 г. Съветът на Европейския съюз одобри присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. при същия курс на превалутиране⁵. От 2026 г. БНБ публикува тази кредитна статистика в хил. евро с нови категории по размер на кредитите, а данните до декември 2025 г., включително всички данни в лева, запазва като исторически редове⁶. Към края на юни 2026 г. банковите кредити за предприятия от селското, горското и рибното стопанство възлизаха на 1557,4 млн. евро, или около 1,81 млрд. щатски долара по референтния курс на Европейската централна банка (ЕЦБ) към 31 август 2026 г., при 14 750 кредита, всички в евро. Те съставляваха 5,4% от банковите кредити за нефинансови предприятия (собствени изчисления)⁷⁸. В евро обемът беше с 0,9% по-голям спрямо края на 2025 г., когато 3019,7 млн. лв. се равняваха на 1543,9 млн. евро при курс 1,95583 лв. за 1 евро (собствени изчисления)²⁵. Данните на БНБ за кредитите за 2025 г. и предходните години са в лева, както са публикувани. При превалутиране по курсовете на Международния валутен фонд (МВФ) към края на годината обемът възлизаше на 719 млн. долара през 2010 г. и на 1,82 млрд. долара през 2025 г. През 2025 г. той нарасна с 10,1% в долари и намаля с 2,7% в лева, като курсът към края на годината се промени от 1,8826 лв. на 1,6636 лв. за 1 щатски долар (собствено превалутиране)³.

Надзорните данни на БНБ, налични към октомври 2026 г., не съдържаха разбивка на необслужваните кредити по икономически дейности, поради което не е наличен делът на необслужваните кредити за селското стопанство¹¹. В банковата система необслужваните кредити и аванси за нефинансови предприятия съставляваха 4,35% от брутните кредити към края на 2025 г. при 5,17% към края на 2023 г., а делът при всички кредити и аванси намаля от 3,63% на 2,72% за същия период (собствени изчисления)²¹¹¹. Необслужвани са експозициите, за които е малко вероятно да бъдат изплатени, и тези с просрочие над 90 дни¹¹.

Статистиката на лихвените проценти на ПФИ, която БНБ изготвя за ЕЦБ, не съдържаше към октомври 2026 г. лихвен процент по кредитите за селското стопанство⁹. Средният лихвен процент по новите кредити в лева за нефинансови предприятия, без овърдрафтите и револвиращите кредити, беше 2,39% през декември 2021 г., 4,55% през декември 2023 г. и 4,09% през декември 2025 г., последния месец преди преминаването към еврото⁹. Лихвените проценти по новите кредити в евро за предприятия в България, без овърдрафтите и револвиращите кредити, бяха 4,60% през декември 2025 г. и 4,36% през август 2026 г. при съответно 3,50% и 3,63% в еврозоната⁹¹². Съставният показател на ЕЦБ за разходите по заемите на предприятията, публикуван за България от януари 2026 г., беше между 3,86% и 4,15% през периода януари–август 2026 г. при 3,51–3,80% в еврозоната¹³. Вътрешният кредит за частния сектор намаля от 68,2% от БВП през 2010 г. до 44,7% през 2022 г. и беше 47,1% през 2024 г.¹⁹.

Държавен фонд „Земеделие“. Съгласно правилата на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), който е разплащателна агенция, управителният му съвет определя ежегодно лихвения процент по кредитите, които фондът предоставя пряко на земеделските стопани, в размер не по-нисък от референтния лихвен процент, определен от Европейската комисия²². Лихвеният процент по преките инвестиционни кредити беше 2,5% през 2022 г., 3% през 2023 г., 5,91% през 2024 г. и 4,75% през 2025 г., а за 2026 г. управителният съвет го определи в размер на референтния лихвен процент плюс един процентен пункт при референтен лихвен процент 3,19% (действащ към 1 януари 2026 г.)^2324182214. На 1 октомври 2026 г. управителният съвет намали лихвения процент по новите преки кредити до размера на референтния лихвен процент (3,19% от 1 януари 2026 г. и 3,71% от 1 юли 2026 г., собствени изчисления въз основа на основния процент на Комисията плюс 100 базисни пункта)¹⁶, като се позова на трайната тенденция към намаляване на търсенето на кредити от земеделските стопани, и измени схемата за одобрени инвестиционни проекти по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. (СПРЗСР 2023–2027), така че да се отпускат кредити до 90% от дължимата безвъзмездна финансова помощ, но не повече от 900 000 евро на кандидат¹⁵²⁵. ДФЗ предвиди в бюджета си 90 млн. лв. за инвестиционни кредити през 2024 г. и през 2025 г.²⁴¹⁸. По схемата за кредитиране на пчеларите през 2021 г. бяха финансирани 222 кредита за 1,06 млн. лв., а през 2024 г. – 94 кредита за 0,58 млн. лв., докато по общата инвестиционна схема през 2021 г. беше финансиран един кредит за 49 500 лв.²⁶¹⁸. Краткосрочните кредити възлязоха общо на 1,47 млн. лв. през 2021 г. и 0,13 млн. лв. през 2022 г., а през 2023 г. управителният съвет не взе решение за нови краткосрочни кредити²⁶²³²⁴.

Гаранции. Националният гаранционен фонд (НГФ), част от групата на Българската банка за развитие (ББР), изпълнява гаранционни програми съвместно с МЗХ от 2013 г., като към октомври 2025 г. беше гарантирал кредити за над 566 млн. лв. на 1200 предприятия от селското, горското и рибното стопанство²⁷¹⁷. Съгласно споразумение от декември 2011 г. министерството предостави 236,9 млн. лв. за гаранционна схема по Програмата за развитие на селските райони 2007–2013 г., от които НГФ върна 154,6 млн. лв. през 2015 г. и 21,9 млн. лв. през 2020 г. Със 50 млн. лв. от тази схема беше финансирана схема за периода 2016–2018 г., чиито споразумения с осем банки бяха изменени с анекси, позволяващи отпускането на нови кредити до края на 2027 г.²⁸. Гаранционната програма НГФ „ПРСР 2026“ е с лимит на портфейла 200 млн. евро и покрива до 80% от всеки кредит, но не повече от 1,5 млн. евро на кредитополучател, за малки и средни предприятия от селското, горското и рибното стопанство или с одобрени проекти за развитие на селските райони, като кредитите могат да бъдат включвани до края на 2029 г.²⁹³⁰. Със закона за изменение на удължителния бюджетен закон за 2026 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 30 от 27 март 2026 г., беше изменен чл. 16, ал. 3 от Закона за Българската банка за развитие, като гаранционното покритие на НГФ до 80% беше разширено и за гаранционните схеми по СПРЗСР 2023–2027²⁸.

Финансови инструменти и банки за развитие. Към октомври 2026 г. „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД (Фонд на фондовете), който управлява финансовите инструменти по програмите на ЕС в България, посочваше финансов инструмент за кредити с поделяне на риска и гаранции за рибарството и аквакултурите, но не и инструмент по СПРЗСР 2023–2027³¹³². Групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) отчете финансиране за устойчиво земеделие в България през 2023 г., в т.ч. 50 млн. евро за зърнен терминал в пристанище Варна и кредит от 35 млн. евро за „Агрия Груп Холдинг“ за завод за слънчогледово масло, и подписа кредит от 175 млн. евро с ББР за малки и средни предприятия и дружества със средна пазарна капитализация³³. В информационния ѝ материал за 2025 г. се отчита финансиране в България в размер на 646 млн. евро, без да се споменава селското стопанство³⁴.

ДФЗ съфинансира застрахователните премии за растениевъдна продукция по схема за държавна помощ, като изплати 0,90 млн. лв. на 357 земеделски стопани през 2020 г., 2,01 млн. лв. на 552 през 2021 г., 1,83 млн. лв. на 547 през 2022 г., 0,88 млн. лв. на 246 през 2023 г. и 3,03 млн. лв. на 678 земеделски стопани през 2024 г.^3926232418. През 2024 г. помощта беше ограничена до 420 лв./ха за плодове, зеленчуци, тютюн и етеричномаслени и медицински култури, 1260 лв./ха за оранжерии и 54 лв./ха за зърнени и маслодайни култури⁴⁰. През март 2025 г. министерството откри първия прием по интервенцията от СПРЗСР за застрахователни премии с бюджет 10 млн. евро, помощ до 70% от премията и таван от 75,6 лв./ха за зърнени и маслодайни култури за първите 1000 хектара⁴¹. По отделна интервенция в лозаро-винарския сектор, която покрива до 80% от разходите за премии, през 2024 г. бяха изплатени 405 197 лв. по 46 договора за застраховане на реколтата¹⁸. Статистиката на Комисията за финансов надзор за общото застраховане за 2025 г. следва видовете дейност по „Платежоспособност II“ и не представя отделно застрахователните премии и обезщетенията в селското стопанство⁴². Общият размер на държавните помощи за селското стопанство през 2024 г. възлезе на 976,6 млн. лв., или около 540 млн. щатски долара по средния курс за 2024 г. (собствени изчисления)¹⁸³, от които 653,1 млн. лв. бяха помощ за ликвидност по Временната рамка на ЕС за мерки за държавна помощ в условията на криза и преход¹⁸.

Дружествата, специализирани в кредитиране, имаха вземания по кредити в размер на 7,07 млрд. лв. към юни 2025 г., от които 4,88 млрд. лв. от домакинства и НТООД и 1,81 млрд. лв. от нефинансови предприятия, като БНБ не е публикувала разбивка на тези кредити по икономически дейности⁴⁵. „Елана Агрокредит“, небанкова финансова институция, създадена през 2012 г. за отдаване на земеделска земя на лизинг на земеделски стопани, имаше портфейл от 30,7 млн. евро през декември 2022 г., а през март 2023 г. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) одобри кредит до 10 млн. евро за дружеството по своята Рамка за устойчивост и поминък с цел увеличаване на кредитирането на земеделски стопани, пряко или косвено засегнати от войната³⁸. „ББР Лизинг“ въведе финансов лизинг за покупка на земеделска земя през първото тримесечие на 2025 г.²⁸. Към юли 2025 г. в регистъра на финансовите институции на БНБ бяха вписани 26 взаимоспомагателни кредитни кооперации на частните земеделски производители, всички вписани в периода 2010–2013 г.⁴⁶. Съгласно публикуваните условия на програмата, които не са датирани, ББР кредитира такива кооперации за последващо кредитиране на техните членове земеделски стопани, като бюджетът на програмата е до 15 млн. лв., кредитите са до 3 млн. лв., а лихвеният процент е шестмесечен EURIBOR плюс 2,5 процентни пункта³⁵. През 2024 г. 84,7% от пълнолетните лица имаха сметка, а 14,0% бяха ползвали кредит от официална финансова институция при 26,4% през 2021 г., като в селските райони делът беше 11,4%²⁰.