Производство, търговия и цени

Зърнени и маслодайни култури. През 2025 г. земеделските стопани прибраха 7 353 016 тона пшеница от 1 273 260 ха при среден добив 5,78 т/ха, като реколтата беше със 7,4% по-голяма спрямо 2024 г. и най-голямата най-малко от 2010 г. насам¹². През 2024 г. пшеницата заемаше 34,7% от обработваемата земя³. Производството на слънчоглед беше 1 571 267 тона от 942 414 ха, на ечемик – 1 063 825 тона, а на рапица – 319 081 тона, или два пъти повече от реколтата през 2024 г., като общото производство на зърнени култури за зърно достигна 9,63 млн. т от 1,93 млн. ха¹. Към края на 2024 г. в регистъра на обектите за съхранение на зърно бяха вписани 4245 действащи обекта с капацитет 18,93 млн. т³.

Добиви от царевица и слънчоглед. Производството на царевица за зърно намаля от 3,99 млн. т през 2019 г. на 1,60 млн. т през 2024 г. и 0,99 млн. т през 2025 г., което е най-ниското равнище в реда за 2010–2025 г., при среден добив 2,60 т/ха от 382 022 ха реколтирана площ²¹. Аграрният доклад 2025 свързва резултата за 2024 г. със сухото и горещо време през летните месеци, а през септември 2025 г. Министерството на земеделието и храните (МЗХ) очакваше по-нататъшно намаление поради по-малката реколтирана площ и по-ниските добиви вследствие на неблагоприятните метеорологични условия³. Средните добиви от слънчоглед намаляха от 2,44 т/ха през 2018 г. до 1,67 т/ха през 2025 г.²¹.

Реколтата през 2026 г. и позицията в ЕС. Според оперативните данни на МЗХ към 27 август 2026 г. реколтата от пшеница беше 7,48 млн. т, с 2,2% повече спрямо същата дата на 2025 г., от ечемик – 1,37 млн. т, а от рапица – 613 719 тона, или над два пъти повече от равнището през 2025 г.⁴. По данни на Евростат, които са изразени при стандартната за ЕС влажност и са по-високи от националния ред, през 2025 г. България произведе 18,8% от слънчогледовото семе в ЕС, като се нареди на трето място след Румъния и Унгария, и 5,2% от пшеницата⁵. По данни на FAOSTAT през 2024 г. България беше осмият по големина производител на слънчогледово семе (собствено класиране, като данните за първата в класирането Руска федерация са с флаг X)⁶.

Маслодайна роза и лавандула. През 2025 г. стопанствата прибраха 10 236 тона розов цвят от 3887 ха при 4411 ха, засадени с маслодайна роза, и 20 630 тона свеж цвят от лавандула от 7391 ха¹. Реколтираната площ с лавандула нарасна от 3200 ха през 2010 г. на 18 949 ха през 2020 г., а производството достигна 81 523 тона през 2021 г., след което площта намаля до по-малко от половината от равнището си през 2020 г.². В периода 2010–2025 г. производството на розов цвят варираше между 7523 и 14 587 тона годишно²¹. Според оперативните данни реколтата от лавандула през 2026 г. беше 24 061 тона⁴.

Етерични масла. В анализ на министерството на земеделието от юни 2018 г. се посочва, че България се е утвърдила като световен лидер в производството и търговията с лавандулово масло, като по данни на Националния статистически институт (НСИ) през 2015 г. са произведени 1468 кг розово масло и 186 тона лавандулово масло⁹. В нито един от намерените официални източници не се посочва актуален дял в световното производство на лавандулово или розово масло. Износът на етерични масла, различни от тези от цитрусови плодове и мента (ХС 330129), подпозиция, която включва лавандуловото и розовото масло, достигна най-високата си стойност от 106,8 млн. щатски долара през 2018 г. и възлезе на 39,9 млн. долара през 2025 г., като 39,7% от него беше за Франция (собствени изчисления)¹⁰.

Плодове, зеленчуци и грозде. Производството на плодове намаля от 204 913 тона през 2024 г. на 65 421 тона през 2025 г., а реколтираната площ с овощни насаждения – с 58%, което МЗХ обяснява с неблагоприятните метеорологични условия. Производството на кайсии намаля с 94%, на череши – с 81%, а на сливи – със 75%³¹¹. През 2025 г. производството на зеленчуци беше 574 277 тона, в т.ч. 105 235 тона домати и 94 029 тона картофи, като 92 936 тона бяха произведени в оранжерии¹². От лозята бяха получени 115 909 тона грозде, с 14% по-малко спрямо 2024 г., от 26 231 ха реколтирана площ (с 5,4% по-малко), като 88 811 тона бяха насочени към промишлено винопроизводство¹³. Производството на тютюн през 2025 г. беше 3960 тона, или по-малко от една десета от 41 056 тона през 2010 г.¹².

Поголовие. Към 1 ноември 2025 г. в България се отглеждаха 542 191 говеда, което е близо до 544 456 през 2010 г., но броят на млечните крави намаля с 45,3% за периода, до 168 604¹⁴. Броят на овцете намаля от 1,37 млн. на 968 847, а на козите – от 356 334 на 145 368, докато свинете бяха 718 187, а биволите – 20 813, или над два пъти повече спрямо 2010 г.¹⁴.

Мляко и месо. Производството на краве мляко намаля от 1091,6 млн. литра през 2010 г. на 681,7 млн. литра през 2025 г., а общото производство на мляко (включително овче, козе и биволско) – от 1240,1 на 762,8 млн. литра¹⁵. През 2024 г. производството на месо беше 241 433 тона, от които 125 321 тона птиче месо и 86 998 тона свинско месо¹⁶. През 2025 г. България внесе свинско месо за 347,0 млн. щатски долара¹⁷.

Излишък на зърно. Според балансите на културите на Евростат през стопанската 2024 г. използваемото производство на мека пшеница в България беше 6,83 млн. т, или пет пъти повече от вътрешното потребление от 1,36 млн. т (собствени изчисления), а износът – 4,99 млн. т¹⁸. Производството на ечемик беше 3,3 пъти, а на царевица – 1,7 пъти по-голямо от вътрешното потребление (собствени изчисления)¹⁸.

Маслодайни култури. През стопанската 2024 г. маслодобивните предприятия преработиха 1,71 млн. т слънчогледово семе, което е повече от използваемото производство от 1,60 млн. т, като през същата година България внесе 732 000 т и изнесе 577 000 т семе¹⁸. Производството на рапица от 156 000 т покри половината от вътрешното потребление през 2024 г. при 184% през 2023 г. (собствени изчисления)¹⁸. Не е намерен официален ред от данни за степента на самозадоволеност на България с месо, мляко, плодове или зеленчуци.

Търговско салдо. Картата показва накъде се изнасят селскостопанските и хранителните продукти на България и откъде идва вносът им¹⁹. През 2025 г. България отчете износ на селскостопански и хранителни продукти (глави 01–24 от ХС) за 7891,9 млн. щатски долара и внос за 8177,0 млн. долара, или дефицит от 285,1 млн. долара след дефицит от 11,2 млн. долара през 2024 г. (собствени изчисления)²⁰. През всяка от годините от 2015 до 2023 г. износът надвишаваше вноса, като през 2021 г. превишението достигна 1918,9 млн. долара. Износът нарасна от 4,16 млрд. долара през 2015 г. до най-високата си стойност от 8,68 млрд. долара през 2022 г., докато вносът се увеличи от 3,00 млрд. долара през 2015 г. на 8,18 млрд. долара през 2025 г.²⁰. През 2025 г. селскостопанските и хранителните продукти формираха 16,5% от износа и 13,7% от вноса на стоки²¹.

Продукти. През 2025 г. най-голям беше износът на пшеница, който възлезе на 1382,3 млн. щатски долара за 5,73 млн. т, следван от слънчогледово семе (757,6 млн. долара) и слънчогледово масло (737,4 млн. долара)¹⁷. Алжир закупи 42,6% от пшеницата, Турция – 24,7% от слънчогледовото семе, а Гърция и Испания заедно – 43,0% от слънчогледовото масло²². Износът на царевица намаля от 2,59 млн. т през 2020 г. на 0,45 млн. т през 2025 г.²³. Износът на шоколад нарасна от 103,5 млн. долара през 2015 г. на 467,6 млн. долара през 2025 г., а на хляб и бисквити – от 209,3 млн. на 523,5 млн. долара²³. През 2025 г. износът на цигари беше 177,5 млн. долара, като една четвърт от него беше за Либия, при внос на цигари за 411,4 млн. долара²²¹⁷.

Партньори. През 2025 г. държавите от ЕС-27 поеха 57,7% от износа на селскостопански и хранителни продукти и осигуриха 63,2% от вноса (собствени изчисления)²⁴. Най-големите пазари бяха Гърция (904,0 млн. щатски долара) и Румъния (831,8 млн. долара), следвани от Турция и Алжир. Най-големите доставчици бяха Румъния, Германия и Гърция, а Украйна достави продукти за 447,2 млн. долара, около една трета от които бяха мазнини и масла²⁴.

Цени на производител и цени на средствата за производство. Според годишните индекси на Евростат (2020 = 100) цените на селскостопанската продукция достигнаха най-високото си равнище от 156,2 през 2022 г., намаляха до 124,75 през 2024 г. и се повишиха до 135,57 през 2025 г., докато индексът на цените на средствата за производство през 2025 г. беше 135,4²⁵²⁶. Индексът на цените на торовете достигна 287,6 през 2022 г. и беше 136,5 през 2025 г.²⁶. Индексът на цените на плодовете се повиши до 215,69 през 2025 г.²⁵. През същата година реколтата от плодове беше с 68% по-малка спрямо 2024 г.¹¹. Според НСИ цените на производител през четвъртото тримесечие на 2025 г. бяха с 2,5% по-високи спрямо година по-рано, като цените на плодовете се повишиха с 41,9%, а на зърнените култури намаляха с 5,2%²⁷.

Цени на културите и на земята. През 2024 г. земеделските стопани продаваха меката пшеница по 36,21 лв. за 100 кг, а слънчогледа – по 87,34 лв. за 100 кг при 60,78 лв. и 115,15 лв. през 2022 г.²⁸. България прие еврото на 1 януари 2026 г. при курс 1,95583 лв. за 1 евро²⁹, като пазарните доклади на МЗХ за 2026 г. посочват цените в евро⁴. През седмицата до 26 август 2026 г. изкупните цени бяха 184 евро/т за хлебна пшеница и 492 евро/т за слънчоглед, или съответно с 3,4% и 7,2% повече спрямо година по-рано⁴. През 2025 г. обработваемата земя се продаваше средно по 1648 лв./дка, а средното годишно рентно плащане беше 51 лв./дка, или съответно с 3,3% и 12,1% по-малко спрямо 2024 г.³⁰.