През 2026 г. българските банки прилагат правилата на ЕС за устойчиво финансиране, като изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта бяха транспонирани през 2024 г., а правилата за рисковете, свързани с екологични, социални и управленски фактори (ЕСУ рискове), за банките – през юли 2026 г. От октомври 2020 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) осъществява пряк надзор върху значимите банки, до края на 2025 г. в рамките на тясното сътрудничество с Българската народна банка (БНБ), а след приемането на еврото от България на 1 януари 2026 г. – в рамките на еврозоната. В статистиката на ЕЦБ до септември 2026 г. не е отчетена зелена, социална или устойчива облигация, емитирана от български резидент. В областта на селското стопанство Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. (СПРЗСР), изменен през февруари 2026 г., предвижда 1,03 млрд. евро от средствата на ЕС за екосхеми и 558 млн. евро за целите в областта на околната среда и климата в развитието на селските райони.
7.1
Действаща нормативна уредба
Правилата на ЕС се прилагат пряко. Регламентът за таксономията от юни 2020 г. определя екологично устойчивите дейности спрямо шест екологични цели, а изискванията му за оповестяване се прилагат от януари 2022 г.1. Делегираният акт в областта на климата от юни 2021 г. отложи техническите критерии за проверка за селското стопанство с оглед на преговорите по ОСП, като в нито един от делегираните актове, приети до юли 2025 г., не са определени критерии за отглеждане на култури или животни (собствен прочит)2. От януари 2026 г. банките могат да изключват от оценката по таксономията балансовите активи с известно предназначение на средствата, когато общият им дял е под 10% от тези активи в знаменателя на коефициента на зелените активи3. Регламентът относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги се прилага от март 2021 г., а доброволният стандарт за европейски зелени облигации – от декември 2024 г.45.
През 2025 и 2026 г. задълженията за отчитане бяха ограничени. България транспонира Директивата за отчитането във връзка с устойчивостта от страна на предприятията с изменения на Закона за счетоводството, обнародвани през август 2024 г.6. След като през април 2025 г. ЕС отложи следващите етапи на отчитане, с изменение, в сила от 1 януари 2026 г., първите отчетни периоди в закона бяха определени за 2026, 2027 и 2028 г.78. Директивата „Омнибус I“ от февруари 2026 г. ограничава задължителното отчитане до предприятията с над 1000 служители и оборот над 450 млн. евро, като държавите членки трябва да я транспонират до 19 март 2027 г.9.
Климатичният риск е част от банковия надзор. ЕЦБ осъществяваше надзор върху значимите банки в България в рамките на тясното сътрудничество с БНБ от 1 октомври 2020 г. до 31 декември 2025 г.1011, а след приемането на еврото на 1 януари 2026 г. България участва в Единния надзорен механизъм като държава членка от еврозоната1112. Ръководството на ЕЦБ от ноември 2020 г. съдържа тринадесет очаквания относно управлението на рисковете, свързани с климата и околната среда13. Според списъка на ЕЦБ, публикуван през август 2026 г. (с дата на отсичане 1 юли 2026 г.), четири български банки бяха значими институции под прекия надзор на ЕЦБ, а именно „Банка ДСК“, „УниКредит Булбанк“, „Обединена българска банка“ и „Юробанк България“14. Правилата на ЕС в банковата област, приети през май 2024 г., изискват от банките да управляват ЕСУ рисковете в хоризонт от поне десет години и да ги оповестяват, като България транспонира тези правила в Закона за кредитните институции през юли 2026 г.151617. През май 2025 г. БНБ реши да прилага насоките на Европейския банков орган (ЕБО) относно управлението на ЕСУ рисковете от 11 януари 2026 г.18. Банката е решила също да прилага насоките на ЕБО относно анализа на екологичните сценарии, а през 2026 г. и съвместните насоки на европейските надзорни органи относно стрес тестовете за ЕСУ рисковете от 8 януари 2026 г., като и двата документа се прилагат от 1 януари 2027 г.1920. БНБ не фигурираше сред 152-мата членове на Мрежата за екологизиране на финансовата система (NGFS), посочени в списъка от август 2026 г.21.
Зелени облигации и публични средства. Според статистиката на ЕЦБ за ценните книжа в периода от декември 2020 г. до септември 2026 г. от български резиденти, включително държавата, не са емитирани зелени, социални, устойчиви или обвързани с устойчивостта дългови ценни книжа, докато обемът в обращение на зелените дългови ценни книжа, емитирани от резиденти на Румъния, към края на 2025 г. възлизаше на 6,46 млрд. евро22. Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на България предвижда безвъзмездни средства в размер на 6,17 млрд. евро (около 7,16 млрд. щатски долара по курса на ЕЦБ към 31 август 2026 г., собствени изчисления), от които 57,5% за целите в областта на климата2324. Предвиденият в плана фонд за технологичен и екологичен преход в селското стопанство (инвестиция C6.I1) разполагаше с общ бюджет от 391,7 млн. лв. съгласно условията за кандидатстване на министерството от април 2026 г. (200,3 млн. евро при курс 1,95583 лв. за 1 евро, собствени изчисления), като безвъзмездната помощ е 50% от допустимите разходи и се очаква да бъдат подпомогнати 1700 стопанства2526. Към 31 юли 2026 г. България е получила 68% от средствата, предвидени за нея по Механизма за възстановяване и устойчивост27. До октомври 2025 г. по Фонда за модернизация бяха потвърдени 216,1 млн. евро за осем инвестиции в енергетиката в България (собствени изчисления), нито една от които не е в селското стопанство28.
Зелената архитектура на ОСП. СПРЗСР 2023–2027, одобрен на 7 декември 2022 г. и изменен за четвърти път на 27 февруари 2026 г., предвижда 1,03 млрд. евро от средствата на ЕС за екосхеми (около 1,19 млрд. щатски долара, собствени изчисления), което съответства на 25% от директните плащания, и 558 млн. евро, или 40% от средствата за развитие на селските райони, за целите в областта на околната среда и климата293024. Планът предвижда подпомагане за биологично производство на 136 610 хектара и екосхема за намаляване на употребата на пестициди на около 1 679 400 хектара30. През 2024 г. площите с биологично производство достигнаха 198 051 хектара, или 3,95% от използваната земеделска площ31. Сред кредитните линии на банките за развитие с климатичен компонент са кредитът от 175 млн. евро на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за Българската банка за развитие, подписан през юли 2023 г., и гаранцията от 139,7 млн. евро на ЕИБ за „Алианц Банк България“, подписана през март 2026 г., която покрива кредити в промишлеността, селското стопанство и услугите3233.
Изграждане на рамката за зелено финансиране
март 2014
Влиза в сила Законът за ограничаване изменението на климата34Закон
ЕЦБ започва надзор върху значимите български банки в рамките на тясното сътрудничество10Институция
ноем. 2020
Ръководство на ЕЦБ относно рисковете, свързани с климата и околната среда13Финанси
дек. 2022
Одобрен е СПРЗСР и е приета Директивата за отчитането във връзка с устойчивостта2935Стратегия
юли 2023
Кредит от 175 млн. евро на ЕИБ за Българската банка за развитие с климатична квота32Финанси
авг. 2024
С изменения на Закона за счетоводството се транспонира Директивата за отчитането във връзка с устойчивостта6Закон
май 2025
БНБ решава да прилага насоките на ЕБО относно ЕСУ рисковете18Финанси
окт. 2025
Целта за климатична неутралност до 2050 г. е въведена в Закона за ограничаване изменението на климата34Климат
ян. 2026
Приемане на еврото и начало на прилагането на насоките на ЕБО относно ЕСУ рисковете2636Институция
февр. 2026
Директивата „Омнибус I“ и четвъртото изменение на СПРЗСР929Закон
март 2026
Гаранция от 139,7 млн. евро на ЕИБ за „Алианц Банк България“33Финанси
юли 2026
Законът за кредитните институции транспонира CRD VI, а получените средства по Механизма за възстановяване и устойчивост достигат 68%1727Закон
Зелени дългови ценни книжа, емитирани от резиденти на избрани държави членки на ЕС от Централна, Източна и Югоизточна Европа
Салдо по номинална стойност, към края на декември 2025 г., млн. евро
Салдо на зелените дългови ценни книжа (млн. евро)
Полша
12 166,4
Унгария
11 233,4
Гърция
7546,4
Румъния
6460,6
Чехия
5244,4
Словакия
2714
Литва
1120,1
Латвия
726,2
Словения
570
Кипър
427,4
Хърватия
417,6
Естония
411,1
България
0
Източник: ECB — Статистика на ЕЦБ за емисиите на ценни книжа (CSEC), дългови ценни книжа, отбелязани като зелени, всички сектори на емитентите, всички срокове и валути, по местопребиваване на емитента, салда в края на периода по номинална стойност в млн. евро. Стойностите за декември 2025 г. са със статус A (нормален). ЕЦБ отчита нулеви салда на зелените, социалните, устойчивите и свързаните с устойчивостта дългови ценни книжа, емитирани от български резиденти, включително от държавата, в края на всеки месец от декември 2020 г. до септември 2026 г. (данните за септември 2026 г. са предварителни)22. Изходната валута е еврото, поради което не се прилага превалутиране.
Средства от ЕС, заделени в СПРЗСР 2023–2027 на България
Средства от ЕС, заделени за избрани цели, план с измененията до февруари 2026 г., млн. евро
Заделени средства от ЕС (млн. евро)
Екосхеми в рамките на директните плащания
1026,6
Цели, свързани с околната среда и климата, в рамките на развитието на селските райони
558,2
Допълнително преразпределително подпомагане на доходите
470,8
Млади земеделски стопани
125,1
ЛИДЕР
113,9
Източник: European Commission — Планирани разпределения на средствата за 2023–2027 г., а не плащания. Средствата за екосхеми са равни на 25% от разпределените средства за директни плащания съгласно приложение IX към Регламент (ЕС) 2021/2115, а заделените средства за цели, свързани с околната среда и климата, са равни на 40% от разпределените средства за развитие на селските райони съгласно приложение XI. Общото финансиране от ЕС по плана възлиза на 5640 млн. евро (директни плащания 4119 млн. евро, секторно подпомагане 109 млн. евро, развитие на селските райони 1412 млн. евро), като националното съфинансиране е 2086 млн. евро. Четвъртото изменение на плана беше одобрено на 27 февруари 2026 г.3029.
Закон за ограничаване изменението на климатаобн. ДВ, бр. 22 от 11 март 2014 г.Приет на 26 февр. 2014 г., обн. ДВ, бр. 22 от 11 март 2014 г., в сила от деня на обнародването
Climate Change Mitigation Act
Законът е приет от 42-рото Народно събрание на 26 февруари 2014 г. и влезе в сила с обнародването му в ДВ, бр. 22 от 11 март 2014 г.37. Той урежда националната политика в областта на климата, механизмите по Рамковата конвенция на ООН, Протокола от Киото и Парижкото споразумение, Националната схема за зелени инвестиции, инвентаризацията на парниковите газове и схемата за търговия с емисии на ЕС (ЕСТЕ), като посочва министъра на земеделието и храните сред министрите, които провеждат политиката в областта на климата34. Член 2а, създаден през октомври 2025 г., определя дългосрочна национална цел за неутралност по отношение на климата и нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.34. Член 57а урежда финансирането на дела на България от 5,84% във Фонда за модернизация за периода 2021–2030 г. (и на дела ѝ от 4,9% за периода 2024–2030 г.) от търговете на квоти за емисии, като насочва най-малко 80% (90% за дела за 2024–2030 г.) от тези приходи към приоритетни инвестиции34.
Последни промени: Изменян 23 пъти до ДВ, бр. 16 от 10 февруари 2026 г., в т.ч. с бр. 25 от 20 март 2020 г. (Фонд за модернизация), бр. 81 от 3 октомври 2025 г. (цел за неутралност по отношение на климата и дългосрочна национална стратегия за смекчаване на изменението на климата) и бр. 16 от 2026 г., съгласно консолидирания текст на Министерството на околната среда и водите34. През юни 2026 г. е изменен още два пъти, с § 69 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, обн. ДВ, бр. 51 от 5 юни 2026 г. (приет на 29 май 2026 г.)38, и последно с § 35 от Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, обн. ДВ, бр. 55 от 16 юни 2026 г. (приет на 4 юни 2026 г.)39.
Изменения в Закона за счетоводството относно отчитането във връзка с устойчивосттаобн. ДВ, бр. 72 от 27 август 2024 г.Приет на 14 август 2024 г., обн. ДВ, бр. 72 от 27 август 2024 г., в сила от 6 юли 2024 г.
Accountancy Act amendments on sustainability reporting
Законът за изменение и допълнение транспонира Директивата за отчитането във връзка с устойчивостта от страна на предприятията в Закона за счетоводството. Обхванатите предприятия включват в доклада си за дейността доклад за устойчивост, който подлежи на ангажимент за изразяване на сигурност6. Съгласно приетия текст първите отчетни периоди бяха 2024 г. за големите предприятия от обществен интерес с над 500 служители, 2025 г. за останалите големи предприятия и 2026 г. за малките и средните предприятия с ценни книжа, допуснати до търговия, и за малките и несложни кредитни институции6.
Последни промени: Със Закона за изменение на Закона за счетоводството, обн. ДВ, бр. 17 от 28 февруари 2025 г. (приет на 19 февруари 2025 г., в сила от деня на обнародването), първите отчетни периоди са изместени към 2025, 2026 и 2027 г.41. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (приет на 17 декември 2025 г., обн. ДВ, бр. 115 от 30 декември 2025 г., в сила от 1 януари 2026 г.) е транспонирана Директива (ЕС) 2025/794 за отлагане на сроковете („stop-the-clock“), като първите отчетни периоди са заменени с 2026, 2027 и 2028 г.8. Директива (ЕС) 2026/470 („Омнибус I“) следва да бъде транспонирана до 19 март 2027 г.9.
Изменения в Закона за кредитните институции относно ЕСУ рисковетеобн. ДВ, бр. 67 от 24 юли 2026 г.Приет на 9 юли 2026 г., обн. ДВ, бр. 67 от 24 юли 2026 г., като някои разпоредби влизат в сила от 11 юли 2026 г. и 11 януари 2027 г.
Credit Institutions Act amendments on ESG risks
Законът транспонира Директива (ЕС) 2024/1619 (CRD VI). Той определя риска, свързан с екологични, социални и управленски фактори (ЕСУ риск), чрез препратка към Регламента за капиталовите изисквания, задължава банките да обхващат ЕСУ рисковете в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план в управлението на риска и във вътрешната оценка на капитала и да обучават членовете на ръководните си органи по отношение на ЕСУ рисковете, както и оправомощава БНБ да изисква от банка да намали рисковете, произтичащи от ЕСУ фактори, включително от тенденциите на прехода съгласно националния план в областта на енергетиката и климата17.
Регламент за таксономията на ЕСРегламент (ЕС) 2020/852Приет на 18 юни 2020 г., обн. в ОВ L 198, 22.6.2020 г., в сила от 12 юли 2020 г., изискванията за оповестяване се прилагат от 1 януари 2022 г. (цели в областта на климата) и от 1 януари 2023 г. (останалите цели)
EU Taxonomy Regulation
Регламентът определя кога една икономическа дейност е екологично устойчива чрез препратка към шест екологични цели и задължава предприятията, които подлежат на нефинансово отчитане или на отчитане във връзка с устойчивостта, в т.ч. банките, да оповестяват съответствието на своите дейности с таксономията1. С Делегирания акт в областта на климата от 4 юни 2021 г. определянето на техническите критерии за проверка за селското стопанство е отложено с оглед на преговорите по ОСП, като нито един от делегираните актове, приети до юли 2025 г., не съдържа критерии за растениевъдството или животновъдството (собствен прочит). Горското стопанство, възстановяването на околната среда и производството на електроенергия чрез слънчеви фотоволтаични технологии са обхванати от други раздели на делегирания акт2.
Последни промени: Допълнен с делегирани регламенти (ЕС) 2021/2139, 2023/2485 и 2023/2486. Делегиран регламент (ЕС) 2026/73, който се прилага от 1 януари 2026 г., позволява на кредитните институции да не извършват оценка на съответствието с таксономията за балансовите активи с известно предназначение на средствата, когато кумулативната им стойност е под 10% от тези активи в знаменателя на коефициента на зелените активи23.
Регламент относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услугиРегламент (ЕС) 2019/2088Приет на 27 ноември 2019 г., обн. в ОВ L 317, 9.12.2019 г., прилага се от 10 март 2021 г.
Sustainable Finance Disclosure Regulation
Участниците на финансовите пазари и финансовите консултанти, в т.ч. кредитните институции, предоставящи услуги по управление на портфейли, публикуват начина, по който интегрират рисковете за устойчивостта, и дали отчитат основните неблагоприятни въздействия на инвестиционните решения върху факторите на устойчивост, както и оповестяват характеристиките на продуктите, представяни като устойчиви4.
Директива за отчитането във връзка с устойчивостта от страна на предприятиятаДиректива (ЕС) 2022/2464Приета на 14 декември 2022 г., обн. в ОВ L 322, 16.12.2022 г., в сила от 5 януари 2023 г., транспониране до 6 юли 2024 г.
Corporate Sustainability Reporting Directive
Директивата замени нефинансовото отчитане с отчитане във връзка с устойчивостта съгласно европейски стандарти и го разшири към всички големи предприятия и МСП с ценни книжа, допуснати до търговия, като първите отчетни години бяха въведени поетапно от 2024 г.35. България я транспонира чрез Закона за счетоводството през август 2024 г.6.
Последни промени: С Директива (ЕС) 2025/794 от 14 април 2025 г. (в сила от 17 април 2025 г.) втората и третата вълна са отложени за финансовите години, започващи на или след 1 януари 2027 г. и 1 януари 2028 г.7. С Директива (ЕС) 2026/470 от 24 февруари 2026 г. обхватът е стеснен9.
„Омнибус I“ – опростяване на отчитането във връзка с устойчивостта и на надлежната проверкаДиректива (ЕС) 2026/470Приета на 24 февруари 2026 г., обн. в ОВ L, 26.2.2026 г., в сила от 18 март 2026 г., транспониране до 19 март 2027 г.
Omnibus I simplification of sustainability reporting and due diligence
Задължителното отчитане във връзка с устойчивостта се ограничава до предприятията и групите с над 1000 служители и нетен оборот над 450 млн. евро. Отчитащите се предприятия не могат да изискват от предприятия от веригата на стойността с до 1000 служители повече информация от предвидената в доброволния стандарт, като това не засяга информацията, събирана за други цели, например за управлението на риска. Задълженията за надлежна проверка се прилагат за дружествата с над 5000 служители и оборот от 1,5 млрд. евро9.
Стандарт за европейските зелени облигацииРегламент (ЕС) 2023/2631Приет на 22 ноември 2023 г., обн. в ОВ L, 30.11.2023 г., в сила от 20 декември 2023 г., прилага се от 21 декември 2024 г.
European Green Bond Standard
Регламентът въвежда доброволното обозначение „европейска зелена облигация“. Най-малко 85% от постъпленията трябва да финансират дейности, съобразени с таксономията, а до 15% могат да бъдат насочени към дейности, които отговарят на изискванията на таксономията, с изключение на техническите критерии за проверка. Външните оценители се регистрират в Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) и са под неговия надзор5. Според статистиката на ЕЦБ до септември 2026 г. не е емитирана зелена облигация от български резидент22.
Банков пакет на ЕС относно ЕСУ рисковете (CRR III и CRD VI)Регламент (ЕС) 2024/1623 и Директива (ЕС) 2024/1619Приети на 31 май 2024 г., обн. в ОВ L, 19.6.2024 г., CRR III се прилага от 1 януари 2025 г., CRD VI следва да се прилага от 11 януари 2026 г.
EU banking package on ESG risks (CRR III and CRD VI)
CRD VI задължава банките да разполагат със стратегии, политики, процеси и системи за установяване, измерване, управление и наблюдение на ЕСУ рисковете в хоризонт от най-малко десет години, да изпитват своята устойчивост, като започнат с климатичните фактори, и да изготвят планове с измерими цели, които надзорните органи оценяват в рамките на надзорния преглед15. CRR III разширява оповестяването на ЕСУ рисковете към всички институции, като за малките и несложни банки, които не са листвани, то е годишно16. България транспонира CRD VI през юли 2026 г.17.
Насоки на ЕБО относно управлението на ЕСУ рисковетеEBA/GL/2025/01Окончателен доклад от 8 януари 2025 г., публикуван на 9 януари 2025 г., прилагат се от 11 януари 2026 г. (за малките и несложни институции най-късно от 11 януари 2027 г.)
EBA Guidelines on the management of ESG risks
Насоките определят минимални стандарти за установяване, измерване и наблюдение на ЕСУ рисковете и за плановете за преход. Институциите следва да оценяват експозициите си към сектори, които допринасят в голяма степен за изменението на климата, определени като сектори от A до H и L по NACE, които включват селското стопанство36. С Решение № 245 от 22 май 2025 г. Управителният съвет на БНБ реши да спазва насоките от 11 януари 2026 г., като българските банки прилагат насоките на ЕБО, възприети от БНБ18. БНБ реши също да прилага насоките на ЕБО относно анализа на екологични сценарии, а през 2026 г. и съвместните насоки на европейските надзорни органи относно стрес тестовете за ЕСУ рискове от 8 януари 2026 г., като и двата документа се прилагат от 1 януари 2027 г.1920.
Надзор от ЕЦБ и Ръководство относно рисковете, свързани с климата и околната средаРешение (ЕС) 2020/1015 на ЕЦБ (ЕЦБ/2020/30) и Ръководство на ЕЦБ от ноември 2020 г.Тясно сътрудничество от 1 октомври 2020 г. до 31 декември 2025 г., участие в ЕНМ като държава от еврозоната от 1 януари 2026 г., ръководството е публикувано през ноември 2020 г.
ECB supervision and Guide on climate-related and environmental risks
От 1 октомври 2020 г. до 31 декември 2025 г. ЕЦБ осъществяваше надзор над значимите банки, установени в България, в рамките на тясно сътрудничество с БНБ1011. След приемането на еврото на 1 януари 2026 г. България участва в Единния надзорен механизъм като държава членка от еврозоната1112. Съгласно публикувания през август 2026 г. списък на ЕЦБ (към 1 юли 2026 г.) „Банка ДСК“, „УниКредит Булбанк“, „Обединена българска банка“ и „Юробанк България“ бяха значими субекти, а Българската банка за развитие и „Централна кооперативна банка“ бяха по-малко значими институции под надзора на БНБ14. Ръководството на ЕЦБ съдържа тринадесет очаквания относно начина, по който значимите банки интегрират рисковете, свързани с климата и околната среда, в стратегията, управлението, управлението на риска и оповестяването, като посочва сушите и наводненията, засягащи селскостопанското производство, като физически риск13. България прие еврото на 1 януари 2026 г.26.
Насоки относно управлението на ЕСУ рисковете (EBA/GL/2025/01)
Европейски банков орган
Прилагат се от 11 януари 2026 г., като на 22 май 2025 г. БНБ реши да ги спазва3618
Октомври 2025 г.
Изменение на Закона за ограничаване изменението на климата (обн. ДВ, бр. 81 от 3 октомври 2025 г.)
Народно събрание
Национална цел за климатична неутралност до 2050 г.34
Декември 2025 г.
Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, чийто § 65 изменя Закона за счетоводството (обн. ДВ, бр. 115 от 30 декември 2025 г.)
Народно събрание
Транспонира Директива (ЕС) 2025/794 и отлага първите отчетни периоди за 2026, 2027 и 2028 г.8
Февруари 2026 г.
Директива (ЕС) 2026/470 („Омнибус I“)
Европейски парламент и Съвет
Отчитането във връзка с устойчивостта се ограничава до предприятията с над 1000 служители и оборот над 450 млн. евро, транспониране до 19 март 2027 г.9
Юли 2026 г.
Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции (обн. ДВ, бр. 67 от 24 юли 2026 г.)
Народно събрание
Транспонира разпоредбите на CRD VI относно ЕСУ рисковете17
Източник: MOEW · EUR-Lex · ECB · State Gazette · EBA — Датите са датите на приемане или публикуване, посочени в Официалния вестник на ЕС, в „Държавен вестник“ или в документа на издаващата институция. Регламентите на ЕС се прилагат пряко в България, а директивите чрез национални актове.
Площи с биологично производство
Преминали преход и в преход към биологично производство, хектари, 2012–2024 г.
Година
Преминали преход (ха)
В преход (ха)
2012
11 974
27 164
2013
15 161
41 126
2014
15 170
32 744
2015
21 539
97 013
2016
36 137
124 484
2017
48 453
88 164
2018
84 150
44 689
2019
95 555
22 225
2020
96 476
19 776
2021
70 424
15 887
2022
60 460
49 981
2023
60 236
87 562
2024
78 624
119 427
Източник: Eurostat organic area — Евростат (org_cropar), използвана земеделска площ без семейните градини. Общата площ възлезе на 198 051 ха през 2024 г., или 3,95% от използваната земеделска площ, което съвпада с данните на МЗХ въз основа на информацията от контролиращите лица43.
Потвърдени инвестиции от Фонда за модернизация за България
Потвърдена или изплатена сума по година на потвърждаване, млн. евро, 2023–2025 г.
Година на потвърждаване
Потвърдена или изплатена сума (млн. евро)
2023
100,9
2024
65,2
2025
50
Източник: Modernisation Fund · European Commission · MOEW — Сбор на осемте български инвестиции, включени в списъка на Фонда за модернизация (собствени изчисления), всички в електроразпределителни мрежи, централизирано топлоснабдяване и комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, на обща стойност 216,1 млн. евро. Нито една от тях не е в селското стопанство, въпреки че енергийната ефективност в селското стопанство е допустима приоритетна област28. Според Комисията през 2025 г. на България бяха изплатени 50 млн. евро44. Делът на България във фонда за 2021–2030 г. е 5,84% съгласно чл. 57а от Закона за ограничаване изменението на климата34.
Зелено финансиране от ЕС за България, свързано със селското стопанство, разпределени средства и плащания
Инструмент
Разпределени или заделени средства
Изплатени или потвърдени средства
Референтна дата
Бележка
Механизъм за възстановяване и устойчивост, планът като цяло
6174 млн. евро безвъзмездни средства, от които 57,5% за цели, свързани с климата
Получени 68% от 6,17 млрд. евро
31 юли 2026 г.
Четвърто плащане в размер на 896 млн. евро, три неизпълнени етапа и цели2327
Инвестиция C6.I1 по НПВУ, Фонд за технологична и екологична трансформация на селското стопанство
391,7 млн. лв. (около 200,3 млн. евро при курс 1,95583, собствени изчисления)
Не са публикувани в проверените източници
20 април 2026 г.
Безвъзмездна помощ в размер на 50% за 1700 стопанства, процедура BG-RRP-6.004 с бюджет 378,7 млн. лв. без ДДС според условията за кандидатстване от април 2026 г.25
СПРЗСР 2023–2027, екосхеми
1026,6 млн. евро средства от ЕС, 25% от директните плащания
Не са публикувани в проверените източници
Версия от февруари 2026 г.
Екосхема за намаляване на употребата на пестициди на около 1 679 400 ха30
СПРЗСР 2023–2027, развитие на селските райони, околна среда и климат
558,2 млн. евро средства от ЕС, 40% от средствата за развитие на селските райони
Не са публикувани в проверените източници
Версия от февруари 2026 г.
Включва подпомагане за биологично производство на 136 610 ха30
Фонд за модернизация
Дял от 5,84% във фонда за 2021–2030 г. (и дял от 4,9% за 2024–2030 г.)
216,1 млн. евро, потвърдени за осем инвестиции (собствени изчисления)
6 октомври 2025 г. (последно потвърждение)
Енергийни мрежи и топлоснабдяване, нито една инвестиция в селското стопанство, 50 млн. евро изплатени през 2025 г.342844
Източник: European Commission · MAF · MOEW · Modernisation Fund — Разпределените средства са планирани суми и са представени отделно от плащанията. Сумите са в евро съгласно публикуваните от Европейската комисия и Фонда за модернизация данни. В документа си от април 2026 г. Министерството на земеделието и храните посочва бюджета на фонда по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) в лева, а сумата в евро е преизчислена по фиксирания курс от 1,95583 лева за 1 евро (собствени изчисления)26.
Предприятията и изменението на климата в България и ЕС
Дял на предприятията, %, Инвестиционно проучване на ЕИБ 2025
България (%)
ЕС (%)
Засегнати от физически климатичен риск
56
68
Изграждат устойчивост към физическия риск
47
53
Възприемат прехода към нулеви нетни емисии като риск
38
36
Възприемат прехода към нулеви нетни емисии като възможност
10
27
Извършили енергиен одит
33
56
Определят и наблюдават цели за емисиите на парникови газове
25
47
Източник: EIB — Телефонно проучване сред 486 български предприятия от преработващата промишленост, строителството, услугите и инфраструктурата, април–юли 2025 г. Обхванатите сектори не включват селското стопанство (собствен прочит)45.
7.2
Значение за кредиторите в селското стопанство
Липса на критерии по таксономията за растениевъдството и животновъдството до 2025 г.
Делегираният акт в областта на климата от юни 2021 г. отлага критериите за селското стопанство, като в нито един от делегираните актове, приети до юли 2025 г., не са определени такива критерии за растениевъдството или животновъдството (собствен прочит). Критерии са определени за горското стопанство, възстановяването на екосистемите и производството на електроенергия от слънчеви фотоволтаични инсталации23.
Селското стопанство е сред секторите, които банките оценяват съгласно насоките на ЕБО от 2026 г.
Насоките на ЕБО, които БНБ прилага от 11 януари 2026 г., изискват от банките да оценяват експозициите към секции от A до H и L по NACE, които включват селското стопанство, като за малките и несложни банки насоките се прилагат най-късно от 11 януари 2027 г.3618.
През 2026 г. прагът за отчитане е повишен до 1000 служители
Съгласно Директивата „Омнибус I“ от февруари 2026 г. задължителното отчитане във връзка с устойчивостта се ограничава до предприятията с над 1000 служители и оборот над 450 млн. евро, като отчитащите се предприятия не могат да изискват от предприятията във веригата на стойността с до 1000 служители повече информация от предвидената в доброволния стандарт. Ограничението не обхваща информацията, която банките събират за целите на управлението на риска9.
Безвъзмездна помощ по НПВУ в размер на 50% от допустимите разходи съгласно условията от април 2026 г.
Съгласно условията от април 2026 г. фондът за селското стопанство по НПВУ покрива 50% от допустимите разходи в размер от 30 000 до 1 000 000 лв. на проект, като другата половина се осигурява от собствени средства на земеделския стопанин или от кредит (собствен прочит)25.
Климатични квоти в кредитните линии на банките за развитие
Кредитът от 175 млн. евро на ЕИБ за Българската банка за развитие, подписан през юли 2023 г., предвижда най-малко 20% от кредитите да бъдат насочени към проекти в областта на действията по климата и екологичната устойчивост, а гаранцията от 2026 г. за „Алианц Банк България“ включва 25% дял на действията по климата и има за цел да увеличи финансирането, наред с други сектори, и за селското стопанство. През 2024 г. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) предостави кредит от 60 млн. евро на „ПроКредит Банк (България)“ за последващо кредитиране на зелени проекти в България и Гърция323346.
До септември 2026 г. не е емитирана национална зелена облигация
Според ЕЦБ до септември 2026 г. българските резиденти не са емитирали зелени, социални или устойчиви облигации, въпреки че обозначението „европейска зелена облигация“ е налично от декември 2024 г.225.
Зелени кредитни линии и гаранции за българските банки
Година на подписване или обявяване
Финансираща институция
Банка или посредник
Размер
Зелено или аграрно съдържание
2023
ЕИБ
Българска банка за развитие
175,0 млн. евро (подписан на 11 юли 2023 г.)
Най-малко 20% от кредитите за действия в областта на климата и екологична устойчивост, МСП и предприятия със средна пазарна капитализация32
2024
ЕБВР
„ПроКредит Банк (България)“
60 млн. евро (обявен на 12 януари 2024 г.)
Кредитиране чрез банката на зелени проекти в България и Гърция, включително за енергийна ефективност и устойчивост към изменението на климата46
2026
ЕИБ
„Алианц Банк България“
Гаранция за 139,7 млн. евро (подписана на 31 март 2026 г.)
Портфейл от кредити за МСП и предприятия със средна пазарна капитализация в промишлеността, селското стопанство и услугите, с дял от 25% за действия в областта на климата33
Не е подписан
ЕИБ
„Юробанк България“ (Пощенска банка)
Предложени около 100 млн. евро
В процес на оценка от 3 март 2025 г., неподписан към 20 октомври 2026 г., 20% за действия в областта на климата47
Публикувано през октомври 2026 г.
Българска банка за развитие
Търговски банки
Мостови кредити до 22 хил. лв. (11,2 хил. евро) за фотоволтаични системи
Гаранция по кредитите на домакинствата за възобновяема енергия до получаването на безвъзмездните средства от Министерството на енергетиката48
Източник: EIB · EBRD · BDB — Подписаните суми са съгласно страниците на проектите на ЕИБ и съобщението на ЕБВР. През 2025 г. Групата на ЕИБ е предоставила финансиране в България в размер на 646 млн. евро, от които около една трета за действия в областта на климата и екологична устойчивост49. Предложените операции са посочени като неподписани.
Съдържание, изготвено с помощта на изкуствен интелект и прегледано от редактор: Тази страница е изготвена с помощта на изкуствен интелект и е прегледана от редактор. (последен преглед: Октомври 2026 г.) Въпреки прегледа е възможно в съдържанието да има грешки или неактуални стойности, поради което ключовите данни следва да бъдат сверени с посочените първични източници, преди да бъдат използвани. Съдържанието не представлява инвестиционен, правен или финансов съвет.
