Стойностни вериги и пазарни институции

Реколта и преработка. През 2025 г. в България бяха прибрани 1,60 млн. т слънчогледово семе от 943 470 ха при стандартната за ЕС влажност, при 2,14 млн. т през 2022 г., като средните добиви бяха съответно 1,70 и 2,34 т/ха¹. Статистиката на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) посочва 1 609 367 тона от 929 145 ха за 2024 г.². По оценка на FAOSTAT през 2023 г. бяха преработени 1,79 млн. т семе, което надвишава вътрешната реколта от 1,78 млн. т, като бяха отчетени 683 000 тона произведено сурово слънчогледово масло и 714 400 тона слънчогледово кюспе, данни, които FAOSTAT взема от външен източник³. През 2023 г. България внесе 657 616 тона семе, а през 2022 г. – 1,34 млн. т³.

Износ. По данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани от МЗХ, през 2024 г. пшеницата, слънчогледовото масло и слънчогледовото семе бяха трите продукта с най-голям дял в износа на селскостопански и хранителни продукти². През 2025 г. България изнесе 900 597 тона слънчогледово семе на стойност 757,6 млн. щатски долара и слънчогледово масло за 737,4 млн. долара, а внесе 373 024 тона семе на стойност 320,8 млн. долара (нетното тегло е оценено от UN Comtrade)⁴. Гърция пое 23,7% и Испания 19,3% от износа на масло по стойност, докато на Турция се падаха 24,7% от износа на семе (собствени изчисления)⁵. Износът на масло достигна 1663,1 млн. долара през 2022 г., което е най-високата стойност най-малко от 2015 г. насам⁴. През 2024 г. в производството на растителни и животински масла и мазнини (КИД C10.4) работеха 67 предприятия с 2617 заети лица и нетен оборот от 1010,1 млн. евро⁶.

Износ. През 2025 г. България изнесе 5,73 млн. т пшеница на стойност 1382,3 млн. щатски долара, както и 697 389 т ечемик и 451 526 т царевица⁴. Алжир закупи 42,6% от пшеницата по стойност, следван от Гърция, Испания, Румъния, Мароко и Египет (собствени изчисления)⁵. Износът на царевица възлезе на 2,59 млн. т както през 2019 г., така и през 2020 г.⁴. Според лабораторните анализи на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) 73% от реколтата от пшеница през 2024 г. бяха отнесени към групите с високи хлебопекарни качества при 48,7% през 2023 г.².

Съхранение и пристанища. Към края на 2024 г. в регистъра на МЗХ бяха вписани 4245 действащи обекта за съхранение на зърно с капацитет 18,93 млн. т при 16,20 млн. т към края на 2019 г.²⁷. През 2024 г. продуктите на селското, ловното, горското и рибното стопанство съставляваха 5,9 млн. т, или 19,9% от товарите, обработени в основните пристанища на България⁸. През 2025 г. в пристанище Варна бяха натоварени 5,14 млн. т, а в пристанище Бургас – 3,12 млн. т сухи насипни товари, категория, която включва зърно, маслодайни семена и други насипни товари⁹.

Реколта. През 2024 г. маслодайната роза беше прибрана от 4325 ха, като бяха получени 11 642 т цвят, с 10,7% повече спрямо 2023 г., докато от лавандулата бяха получени 32 298 т свеж цвят от 8598 ха². Реколтата от роза възлезе на 14 587 т през 2020 г., а от лавандула – на 81 523 т през 2021 г.¹¹. През 2024 г. медицинските, ароматните и етеричномаслените култури заемаха 42 771 ха². Използваните източници не публикуват официален динамичен ред за количеството дестилирано розово масло.

Правила, обозначения и износ. „Българско розово масло“ (Bulgarsko rozovo maslo) беше вписано в регистъра на ЕС като защитено географско указание с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1020/2014 на Комисията от 25 септември 2014 г.¹⁴. Законът за маслодайната роза беше приет на 16 януари 2020 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 9 от 31 януари 2020 г., и влезе в сила от деня на обнародването, с изключение на една разпоредба, която се прилага от 1 януари 2022 г. Със закона беше създаден публичен регистър на производителите на маслодайна роза, преработвателите и насажденията, поддържан от министерството, като розовият цвят трябва да се изкупува въз основа на писмени договори между регистрирани производители и преработватели¹⁵. Износът на етерични масла, различни от тези от цитрусови плодове и мента (ХС 330129), които включват розовото и лавандуловото масло, възлезе на 39,9 млн. щатски долара през 2025 г. при 106,8 млн. долара през 2018 г., като 39,7% от него беше за Франция (собствени изчисления)⁴⁵. През 2024 г. етерични масла произвеждаха 90 предприятия с 780 заети лица⁶.

Доставки на мляко. През 2024 г. стопанствата произведоха 770,5 млн. литра мляко, с 2,7% по-малко спрямо 2023 г., от които 687,6 млн. литра краве мляко². През 2024 г. млекопреработвателните предприятия получиха 634,1 хил. т краве мляко, 21,5 хил. т овче мляко, 10,3 хил. т козе мляко и 3,3 хил. т биволско мляко, като произведоха 91,3 хил. т сирене, 146,2 хил. т кисело мляко и други подкиселени млека и 70,7 хил. т мляко за пиене¹⁹. През периода януари–юли 2025 г. млекопреработвателните предприятия преработиха 430,2 млн. литра мляко, с 1,7% повече спрямо година по-рано². През 2024 г. Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) обработи 1146 заявления, обхващащи 6440 договора, анекса и прекратявания между производителите на мляко и първите изкупвачи².

Сирене и кисело мляко. През юли 2023 г. „Българско кисело мляко“ (Bulgarsko kiselo mlyako) и „Българско бяло саламурено сирене“ (Bulgarsko byalo salamureno sirene) бяха регистрирани като защитени наименования за произход¹⁶¹⁷. Според МЗХ до средата на 2025 г. в регистъра на производителите бяха вписани 34 млекопреработвателни предприятия за киселото мляко и 28 за сиренето, а още 7 бяха в процедура по регистрация, като бяха публикувани и измененията на българските държавни стандарти БДС 12:2010 за българско кисело мляко и БДС 15:2010 за българско бяло саламурено сирене². Износът на сирене (ХС 0406) намаля от 26 082 т през 2015 г. на 14 411 т през 2025 г., докато вносът нарасна от 22 105 на 44 205 т (нетното тегло за 2025 г. е оценено от UN Comtrade), като от 2018 г. насам вносът всяка година е надвишавал износа по обем⁴.

Размер на отрасъла. През 2024 г. в производството на храни и напитки (КИД C10 и C11) работеха 5904 предприятия с 88 886 заети лица, или 18,6% от заетите в преработващата промишленост, като създадената добавена стойност възлезе на 2198,6 млн. евро, или около 2,38 млрд. щатски долара по средния курс за 2024 г., при нетен оборот от 9797,4 млн. евро (собствени изчисления)⁶²⁰. Сред групите в хранителната промишленост хлебопроизводството имаше най-много предприятия (2724) и заети лица (24 559), а преработката на месо – най-голям оборот (2143,8 млн. евро)⁶.

Вино. Регистрираните винопроизводители декларираха 634 649 хектолитра вино от реколта 2024 г., а общото производство, включително непромишленото, възлезе на 763 310 хектолитра, с 10% по-малко спрямо реколта 2023 г.².

Организации на производители. Към края на 2024 г. бяха признати 37 групи и организации на производители, от които 17 в сектора на плодовете и зеленчуците и 10 в сектора на млякото, при 38 година по-рано²¹³. Групите и организациите в млечния сектор обединяваха 323 земеделски стопани, а тези в сектора на плодовете и зеленчуците – 122². През 2024 г. се изпълняваха три оперативни програми в сектора на плодовете и зеленчуците, по които ДФЗ изплати помощ в размер на 305 405 лв. През 2024 г. не бяха открити публична интервенция и частно складиране².

Биологично земеделие. Площите с биологично производство, в т.ч. преминалите преходния период и тези в преход, достигнаха 198 051 ха през 2024 г., или 3,95% от използваната земеделска площ, с 34,0% повече спрямо 2023 г. (собствени изчисления), след 86 310 ха през 2021 г.²¹. От тази площ 119 427 ха през 2024 г. бяха в преход. Към края на 2024 г. в България бяха регистрирани 5646 оператори в биологичното производство, в т.ч. 4978 земеделски производители, 391 преработватели и 119 износители²². През 2024 г. контрол върху операторите в биологичното производство осъществяваха седемнадесет контролиращи лица, одобрени от министъра².

Училищни схеми и помощ при кризи. През учебната 2024/25 г. схемата за предоставяне на плодове в училищата обхвана 445 860 деца, а схемата за предоставяне на мляко – 442 030, като плащанията от европейски и национални средства възлязоха съответно на 16,3 млн. лв. и 23,7 млн. лв.². След горещините и сушата през лятото на 2024 г. с Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/2675 на Комисията за България бяха предоставени до 10,9 млн. евро от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), а ДФЗ изплати 21,3 млн. лв. на 8869 производители на царевица за 511 374 ха². Сумите, изплатени преди 2026 г., са посочени в лева, както са публикувани, а от 1 януари 2026 г. левът е превалутиран в евро при курс 1,95583 лв. за 1 евро²³.

Инфлация при храните. Годишната инфлация при храните в България достигна най-високото си равнище от 27,8% през ноември 2022 г. при най-високо равнище в еврозоната от 17,9% през март 2023 г., като средната ѝ стойност за 2022 г. беше 22,4%²⁴. През юли 2025 г. тя отново се повиши до 7,0%, а през декември 2025 г. беше 5,3%²⁴. България прие еврото на 1 януари 2026 г. при курс на превалутиране 1,95583 лв. за 1 евро²³. Инфлацията при храните беше 3,7% през януари 2026 г. и 1,6% през септември 2026 г., когато общата инфлация беше 5,6%²⁴. По данни на Евростат за паритета на покупателната способност през 2025 г. цените на храните в България бяха 91,0% от средното равнище в ЕС при 85,0% през 2022 г.²⁵.

Преминаване към еврото. От август 2025 г. до август 2026 г. търговците бяха задължени да обявяват цените както в евро, така и в лева²⁶. Според публикация в блога на Европейската централна банка (ЕЦБ) от април 2026 г., чиито автори са трима икономисти от ЕЦБ и икономист от Българската народна банка, потребителските цени са се повишили с 0,6% от декември 2025 г. до януари 2026 г., като авторите отдават повишението на храните и услугите, докато цените на енергията и промишлените стоки са намалели. Според оценката в публикацията нетипичното за януари поскъпване на някои услуги е добавило 0,3–0,4 процентни пункта към инфлацията, а в данните за около 1,4 млн. продукта от портала за наблюдение на цените на Комисията за защита на потребителите не са установени признаци за систематично повишаване на цените. Авторите оценяват също, че цените на някои услуги са били коригирани преди преминаването към еврото, в периода май–декември 2025 г., което е добавило около 0,1 процентен пункт към общата инфлация през 2025 г.²⁶.