Климат и устойчивост

Напояване. Изследването на структурата на земеделските стопанства през 2023 г. отчете 94 400 ха земеделска земя с възможност за напояване и 75 920 ха действително напоявани площи, или съответно 2,1% и 1,7% от използваната земеделска площ, при 137 510 ха и 90 400 ха през 2010 г.¹. Съгласно определенията на Евростат площта с възможност за напояване е максималната площ, която би могла да бъде напоена през референтната година със съоръженията и количеството вода, с които стопанството обичайно разполага, а напояваната площ е площта, напоена поне веднъж през 12-те месеца преди референтната дата²³. „Напоителни системи“ ЕАД, което според Аграрния доклад 2025 притежава или управлява 181 язовира и през 2024 г. поддържаше защитни съоръжения срещу наводнения по договор с Министерството на земеделието и храните (МЗХ), през 2024 г. напои 342 614 дка (34 261 ха) с 311,6 млн. м³ вода, като напояваната площ беше с 11% по-голяма спрямо 2023 г. На ориза се падаха 115 219 дка и 273,8 млн. м³ от тази вода⁴. Напояваната площ се увеличи спрямо 23 621 ха през 2018 г. (собствено преобразуване от декари)⁵. „Напоителни системи“ ЕАД завърши строителните работи на всички 24 обекта, одобрени по подмярка 4.3 от Програмата за развитие на селските райони 2014–2020 г., а в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. (СПРЗСР 2023–2027) за инвестиции в напоителна инфраструктура са предвидени 100 млн. евро публични средства⁴. Евростат оценява водовземането на прясна вода за напояване през 2024 г. на 665 млн. м³⁶.

Суша и слани. През лятото на 2024 г. температурите до 40 °C и недостигът на почвена влага засегнаха царевицата и слънчогледа, като част от късната царевица беше прибрана за силаж⁴. Европейската комисия задели до 10,9 млн. евро спешна помощ от ЕС за българските земеделски стопани след сушата и пожарите през 2024 г., до 7,4 млн. евро след пролетните слани през 2025 г. и до 7,4 млн. евро след сушата и горещите вълни през юни–август 2025 г.⁷⁸⁹. Средните добиви от царевица за зърно намаляха от 7,92 т/ха през 2018 г. на 3,25 т/ха през 2024 г. и 2,50 т/ха през 2025 г., а от слънчоглед – до 1,70 т/ха през 2025 г.¹⁰. По националната схема за компенсиране на щети по земеделските култури от неблагоприятни климатични събития, по която се изплащат до 80% от средните производствени разходи, през 2023 г. бяха изплатени 21,62 млн. лв. (около 12,0 млн. щатски долара по средния курс за 2023 г., собствени изчисления) на 786 земеделски стопани, а през 2024 г. – 8,38 млн. лв. на 599 земеделски стопани (собствен сбор по три приема)¹¹⁴¹².

Градушки. През 2024 г. Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ (ИАБГ) защити с ракети близо 22 млн. дка в девет области и още 30 млн. дка чрез засяване на облаци от самолети⁴¹³. През 2024 г. агенцията извърши 255 противоградови намеси с ракети в 63 дни, като използва 14 349 ракети. Градушките нанесоха щети на 10 367 ха в защитената с ракети територия, а агенцията оцени стойността на запазената продукция на 128,3 млн. лв. (около 71,0 млн. щатски долара по средния курс за 2024 г., собствени изчисления)⁴¹².

Първият двугодишен доклад за прозрачност на България оценява повишението на средната годишна температура между периодите 1961–1990 г. и 1991–2020 г. на 0,8 °C, като летните температури са се повишили с 1,5 °C, а най-голямо е било затоплянето в Северна България¹⁷. Според реанализа ERA5 средната температура за страната беше 10,60 °C за периода 1961–1990 г. и 11,44 °C за периода 1991–2020 г. (собствени изчисления), а 2024 г. беше най-топлата година от 1950 г. насам с 13,26 °C¹⁸. Изследователи от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) представиха 2024 г. като най-топлата година в България досега¹⁹. Докладът не установява съществено изменение на годишните валежи за страната като цяло, но във високите планини валежите са намалели с до 30%, а в Североизточна България са се увеличили с до 40%, като обилните валежи са зачестили¹⁷¹⁹. През сухите 2019 и 2020 г. общият речен отток беше съответно с 36,1% и 45,2% под нормата за 1961–1990 г., а НИМХ е оценил въздействието на хидроложката суша през 2023–2025 г. върху подземните води¹⁷¹⁹.

Моделите CMIP6 прогнозират медианно затопляне с 1,65 °C до 2040–2059 г. при междинен сценарий и с 2,40 °C при високи емисии, което до 2080–2099 г. достига съответно 2,86 °C и 5,26 °C спрямо периода 1995–2014 г.^20212223. При всички сценарии се очаква медианните годишни валежи да намаляват, като при високи емисии намалението до 2080–2099 г. достига 133 мм, а броят на дните с температура над 35 °C се увеличава с 41 годишно²³²⁴. В доклада за прозрачност по-ниските добиви, увеличаването на вредителите, топлинният стрес при селскостопанските животни, ерозията и аридизацията, както и недостигът на вода за напояване са посочени сред основните рискове за селското стопанство¹⁷.

През 2024 г. емисиите на България без земеползването и горското стопанство възлязоха на 43,38 млн. т CO2 екв., с 56,7% по-малко спрямо 1990 г. (собствени изчисления)²⁸. Емисиите от селското стопанство бяха 5,83 млн. т, или 13,46% от общия размер, и с 60,84% по-ниски спрямо базовата година за инвентаризацията 1988 г.²⁹. През 2024 г. емисиите от селското стопанство бяха с 12,6% над равнището от 2005 г. За същия период емисиите на диазотен оксид от земеделските почви нараснаха с 55,6%, а емисиите на метан от ентеричната ферментация намаляха с 25,3% (собствени изчисления)²⁸. През 2024 г. диазотният оксид формираше 61% от емисиите от селското стопанство, а метанът – 38%²⁹. Нетното поглъщане в сектора на земеползването и горското стопанство възлезе на 7,94 млн. т през 2024 г. при 16,32 млн. т през 1990 г.²⁸. През 2025 г. горите заемаха 3,96 млн. ха при 3,33 млн. ха през 1990 г., а през 2023 г. делът им беше 35,2% от площта на сушата (предварителни данни)³⁰³¹.

Законът за ограничаване изменението на климата, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 22 от 11 март 2014 г. и в сила от същия ден, е правното основание на политиката в областта на климата, а с изменението, обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 81 от 3 октомври 2025 г., беше въведена национална цел за постигане на климатична неутралност до 2050 г.³². Съгласно Регламента за разпределяне на усилията, изменен през април 2023 г., България трябва да намали емисиите от селското стопанство, транспорта, сградите, малките промишлени предприятия и отпадъците с 10% до 2030 г. спрямо 2005 г.³³¹⁷. По приблизителна оценка на Комисията през 2023 г. тези емисии бяха с 4,9% над равнището от 2005 г., а в окончателния актуализиран Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК), представен на 14 януари 2025 г., се предвижда намаление с 11,06%³⁴. Комисията констатира, че планът не съдържа достатъчно подробна информация за селското стопанство и че прогнозираното поглъщане в сектора на земеползването е с 1,45 млн. т по-малко от целта за 2030 г.³⁴³⁵. Националната стратегия за адаптация към изменението на климата и Планът за действие до 2030 г. бяха приети с Решение № 621 на Министерския съвет от 25 октомври 2019 г.³⁶.

През отчетния период 2020–2023 г. по Директивата за нитратите 68,5% от използваната земеделска площ на България попадаха в нитратно уязвими зони, което е близо до дела в ЕС-27 от 68,7%³⁸. През 2023 г. брутният азотен баланс показа излишък от 44,0 кг на хектар³⁹, а средните концентрации на нитрати в подземните води нараснаха от 23,8 мг/л през 2007 г. на 29,2 мг/л през 2023 г.⁴⁰. Според моделните оценки на Съвместния изследователски център през 2016 г. при 20,29% от земеделската земя без пасищата загубите на почва от водна ерозия надвишаваха 5 т на хектар годишно, при 26,77% през 2000 г.⁴¹. Според изследване за периода 1981–2010 г., цитирано в доклада за прозрачност, Североизточна България, включително Добруджа, беше най-засегнатият район по критерия за суша при определянето на районите с природни ограничения¹⁷.