Аграрна икономика и структура

Делът на селското стопанство в икономиката беше по-нисък през 2023–2025 г., отколкото през 2010–2022 г. По данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани на 20 октомври 2026 г., добавената стойност в селското, горското и рибното стопанство възлезе на 2865,3 млн. евро през 2025 г., или 2,8% от брутната добавена стойност и 2,5% от БВП¹. Делът на сектора в брутната добавена стойност варираше между 3,7% и 5,3% през 2010–2020 г., достигна 6,2% през 2021 г. и беше между 2,7% и 2,9% през 2023–2025 г.². Националните сметки се съставят съгласно ЕСС 2010, като през 2026 г. НСИ ревизира данните за 2018–2024 г. в рамките на цикъла за проверка на брутния национален доход¹. Съобщението на НСИ от 20 октомври 2026 г. и Евростат представят националните сметки на България в евро за всички години²¹. България прие еврото на 1 януари 2026 г., а сумите в лева се превалутират по фиксирания курс от 1,95583 лв. за 1 евро³.

Реалната селскостопанска продукция варираше в по-голяма степен от икономиката през 2010–2025 г. Реалната добавена стойност в селското, горското и рибното стопанство нарасна с 28,5% през 2021 г., намаля с 20,5% през 2022 г. и с 16,1% през 2023 г., след което нарасна с 6,9% през 2024 г. и с 0,4% през 2025 г., докато растежът на БВП през всяка от тези години беше между 2,0% и 6,1%²⁴. Според предварителните данни през първото и второто тримесечие на 2026 г. сезонно изгладената добавена стойност в сектора беше съответно с 1,6% и 3,8% по-висока спрямо година по-рано при 2,4% и 2,2% за общата брутна добавена стойност⁵. По данни на Световната банка добавената стойност в селското стопанство възлезе на 3,24 млрд. щатски долара през 2025 г. при 2,04 млрд. долара през 2010 г. и 3,65 млрд. долара през 2021 г.⁶. В актуализацията си от 8 октомври 2026 г. динамичният ред на Световната банка използва добавената стойност по данни на НСИ отпреди ревизията от 2026 г., например 3088 млн. евро за 2021 г. при 3904 млн. евро според актуалните данни⁶².

Растениевъдството формира две трети от селскостопанската продукция през 2025 г. Според икономическите сметки за земеделието продукцията на отрасъл „Селско стопанство“ възлезе на 10 141,5 млн. лв. през 2025 г., или около 5,84 млрд. щатски долара при средния курс за годината (собствени изчисления), което е с 4,5% повече спрямо 2024 г. при цени, по-високи с 5,3%, и обеми, по-ниски с 0,7%¹²¹¹. Продукцията от растениевъдството възлезе на 6701,0 млн. лв. (66,1%), от които 3455,8 млн. лв. за зърнените култури и 1983,2 млн. лв. за техническите култури, а продукцията от животновъдството – на 2622,6 млн. лв. (25,9%)¹². Брутната добавена стойност на отрасъла нарасна с 11,9% до 4485,2 млн. лв. при непроменени обеми и цени, по-високи с 11,9%. Нетният предприемачески доход нарасна с 19,3% до 1102,0 млн. лв., което НСИ отдава на по-ниските рентни плащания¹². НСИ публикува тези окончателни данни за 2025 г. в лева на 13 октомври 2026 г. По фиксирания курс на превалутиране те съответстват на 5185,3 млн. евро продукция и 2293,2 млн. евро добавена стойност (собствени изчисления)¹²³.

Рентните плащания надвишаваха предприемаческия доход през 2023–2025 г. По данни на Евростат рентните плащания на селскостопанските единици нараснаха от 233,9 млн. евро през 2010 г. до 1294,7 млн. евро през 2023 г. и по оценка възлизаха на 1080,3 млн. евро през 2025 г., докато предприемаческият доход намаля от 1656,3 млн. евро през 2022 г. до 498,4 млн. евро през 2023 г.¹³. По оценка другите субсидии за производството възлизаха на 979,3 млн. евро през 2025 г. при 1260,9 млн. евро през 2024 г.¹³. Показател А, реалният факторен доход на годишна работна единица, по оценка беше 82,7 през 2025 г. (2020 = 100) при 130,5 през 2022 г.¹⁴.

През 2025 г. в селското стопанство работеха по-малко лица, отколкото през 2010 г. По данни от Наблюдението на работната сила през 2025 г. в селското, горското и рибното стопанство бяха заети 139,9 хил. лица на възраст 15 и повече години, или 4,8% от заетите (собствени изчисления), при 209,6 хил. (6,8%) през 2010 г.⁸. Жените сред тях през 2025 г. бяха 38,3 хил.⁸. Динамичният ред от наблюдението съдържа прекъсвания, включително през 2024 г., когато броят намаля от 166,4 хил. на 141,9 хил.⁸. Според моделната оценка на Международната организация на труда (МОТ), публикувана от Световната банка, делът през 2025 г. беше 4,7%¹⁶.

През 2025 г. наемният труд за първи път в реда за 2010–2025 г. надвиши ненаемния. Общият вложен труд в селското стопанство намаля от 406,5 хил. годишни работни единици (ГРЕ) през 2010 г. до 152,7 хил. по оценка за 2025 г., или с 62,4% (собствени изчисления). Ненаемният труд намаля от 336,8 хил. на 73,4 хил. ГРЕ, докато наемният нарасна от 69,7 хил. на 79,3 хил.¹⁵. Една годишна работна единица съответства на труда, положен от едно лице, заето на пълно работно време в земеделско стопанство¹⁷, като за България тя е определена на 1856 часа годишно¹⁸.

Към края на 2025 г. една четвърт от населението живееше в селата. Към 31 декември 2025 г. НСИ отчете население от 6 423 207 души, от които 1 677 521 (26,1%) живееха в селата, където средната възраст беше 47,7 години при 44,6 години в градовете¹⁹.

Между преброяванията от 2010 и 2020 г. броят на стопанствата намаля с 64%. При Преброяването на земеделските стопанства през 2020 г. бяха отчетени 132 742 земеделски стопанства, които обработваха 4 564 152 ха използвана земеделска площ (ИЗП), при 370 222 стопанства през 2010 г.¹⁸²⁰. Евростат определя земеделското стопанство като единна в техническо и икономическо отношение единица с единно управление, която извършва икономическа дейност в селското стопанство²¹. ИЗП е общата площ на обработваемата земя, постоянно затревените площи, трайните насаждения и семейните градини, използвани от стопанството, независимо от формата на ползване и от това дали се използват като част от земи за общо ползване²². Изследването на структурата на земеделските стопанства през 2023 г. обхвана само стопанствата над прага на изследването. Техният брой беше 69 740, с 25,0% по-малко от 92 980 стопанства над прага през 2020 г., като те обработваха 4 386 570 ха, средно по 62,9 ха (собствени изчисления)²³.

През 2020 г. стопанствата със 100 и повече ха обработваха три четвърти от земята. Стопанствата със 100 и повече ха бяха 7630, или 5,7% от всички стопанства, и обработваха 75,1% от ИЗП, докато 79 530 стопанства с площ над 0 и под 5 ха, които представляваха 59,9% от общия брой, обработваха 2,5% (собствени изчисления)²³. В ЕС-27 през 2020 г. стопанствата със 100 и повече ха обработваха 51,8% от ИЗП (собствени изчисления)²³. Според преброяването 84% от ИЗП се падаше на стопанства с 50 и повече ха¹⁸. Икономическият размер представлява общата стандартна продукция на стопанството в евро, като стандартната продукция е средната парична стойност на селскостопанската продукция по цени франко стопанството²⁴. Стопанствата със стандартна продукция от 100 000 и повече евро съставляваха 4,8% от всички стопанства и формираха 71,3% от общата стандартна продукция, докато при 36,9% от стопанствата тя беше под 2000 евро (собствени изчисления)²³.

През 2020 г. дружествата обработваха 40,4% от земята. Физическите лица стопанисваха 121 372 стопанства (91,4%) и 37,4% от ИЗП, докато 8624 дружества обработваха 1 842 096 ха (40,4%), едноличните търговци – 11,2%, а 714 кооперации – 10,3% (собствени изчисления)²⁰. Броят на дружествата нарасна от 3921 през 2010 г. на 8624 през 2020 г., а броят на кооперациите намаля от 946 на 714¹⁸.

През 2020 г. три от всеки десет стопанства се управляваха от лице на 65 и повече години. През 2020 г. управители на 65 и повече години ръководеха 30,8% от стопанствата, а управители под 40 години – 15,7%, докато жените управляваха 27,9% (собствени изчисления)²⁵. При стопанствата над прага през 2023 г. делът на управителите на 65 и повече години беше 26,1%, а делът на жените – 28,5% (собствени изчисления)²⁵. Броят на земеделските стопани, регистрирани в министерството съгласно Наредба № 3 от 1999 г., беше 66 310 към юни 2025 г. при 80 905 през стопанската 2019/2020 г.²⁶.

През 2020 г. наетата земя съставляваше 77,1% от ИЗП. Ползвателите на наета земя обработваха 3 519 870 ха, собствениците – 409 120 ха (9,0%), а земите за общо ползване възлизаха на 604 860 ха (13,3%), при дял на наетата земя от 45,8% в ЕС-27 (собствени изчисления)²⁷. При стопанствата над прага през 2023 г. делът на наетата земя беше 77,2% (собствени изчисления)²⁷. През 2023 г. стопанствата в Системата за земеделска счетоводна информация (СЗСИ) наемаха 65,71 ха от средно 76,57 ха, или 85,8% (собствени изчисления)²⁸. За кампанията за директни плащания 2024 г. 5 385 309 имота с площ 3 027 350 ха попадаха в масиви за ползване на земеделски земи, образувани въз основа на доброволни споразумения или разпределения²⁶.

През 2023 г. доходът на стопанствата на единица труд намаля. В СЗСИ, която през 2023 г. представяше 56 946 стопанства, нетната добавена стойност на стопанството на годишна работна единица беше 36 371 лв. (18 597 евро), а нетният доход на ГРЕ – 11 774 лв. (6021 евро), при 56 706 лв. и 31 825 лв. през 2022 г.²⁸³⁰. През 2023 г. средното стопанство плати 39 984 лв. рента и получи 56 310 лв. текущи субсидии²⁸. Стопанствата със стандартна продукция над 500 000 евро разполагаха средно с 1202,30 ха и реализираха 2248 лв. нетен доход на ГРЕ при 6,50 ха и 9918 лв. за стопанствата със стандартна продукция от 4000–8000 евро²⁸.

Според изследването БАНСИК използваната земеделска площ през 2025 г. възлизаше на 4,58 млн. ха. Изследването на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), основано на площна извадкова рамка, отчете 4 582 079 ха ИЗП през 2025 г., или 41,3% от територията, в т.ч. 3 467 614 ха обработваема земя, 981 651 ха постоянно затревени площи и ливади – овощни градини и 121 676 ха трайни насаждения³⁵. ИЗП беше с 8,6% по-малка спрямо 2024 г., като МЗХ обяснява по-малката площ на постоянно затревените площи с контролните проверки на повече от две трети от точките на изследването³⁵. През 2025 г. пшеницата заемаше 1 341 281 ха, слънчогледът – 933 436 ха, а царевицата – 444 946 ха³⁵. БАНСИК наблюдава използването на земята на цялата територия, докато изследването на структурата на земеделските стопанства отчита ИЗП на земеделските стопанства, поради което двата общи размера се различават³⁵²⁹.

През 2025 г. цените на обработваемата земя намаляха след повишение през всяка от годините от 2021 до 2024 г. (за 2024 г. по данни от административни източници). Средната цена при сделките с обработваема земя през 2025 г. беше 1648 лв./дка (0,1 ха), с 3,3% по-ниска спрямо 2024 г., при 870 лв. през 2017 г. Средното рентно плащане за обработваема земя намаля с 12,1% до 51 лв./дка³⁶. Цените бяха най-високи в Североизточния район, където достигнаха 2092 лв./дка³⁶. От 2025 г. НСИ използва данни за цените и рентните плащания от административни регистри вместо от наблюдение, като преизчисли данните за 2024 г. на същата основа³⁶. Евростат публикува реда в евро на хектар, като през 2024 г. цената на обработваемата земя беше 8679 евро/ха, а рентното плащане за обработваема земя – 305 евро/ха³⁷³⁸, което се различава от преизчислените от НСИ средни стойности за 2024 г. от 1705 лв./дка и 58 лв./дка³⁶. Към 2024 г. от държавния поземлен фонд бяха отдадени под наем или аренда 90 017 ха²⁶.